Прокуратурата е осъдена да плати 35 000 лева на прокурора, който беше подсъдим заради Петьо Еврото
Прокуратурата е наказана да заплати компенсации от 35 000 лв. на районния прокурор от София Константин Сулев, който до неотдавна беше обвиняем за длъжностно закононарушение за проблем, обвързван с Петьо Петров-Еврото, а преди 4 години беше дефинитивно оневинен по друго дело, по което пък беше упрекнат за кражба на ток и сводничество.
Именно поради това остаряло дело и противозаконните обвинявания, които му бяха повдигнати, той предяви иск в Софийския градски съд (СГС) за компенсации от общо 350 000 лв.. Миналата година Софийски градски съд осъди прокуратурата да заплати на Сулев 25 000 лв. за неимуществени вреди от противозаконните обвинявания и още 20 000 лв. за пропуснати изгоди.
И той, и прокуратурата апелираха решението, а в този момент Софийският апелативен съд (САС) реши, че прокуратурата вярно е наказана да заплати компенсациите на Сулев, само че понижи това за неимуществените вреди на 15 000 лв..
Наказателното дело против прокурора стартира през 2017 година и завърши за две години и половина, откакто той беше оневинен на три инстанции. Сулев беше упрекнат, че през есента на 2015 година е купил апартамент в столичния кв. „ Манастирски ливади “, където живеел с приятелката си и двете им деца. Прокуратурата твърдеше, че Сулев и непостоянен по делото човек инсталирали на електромера на прокурора спомагателен детайл, който успявал да понижи месечните индикатори за ток с над 80% и Сулев плащал занижени сметки повече от година и три месеца. Проблем пред доказване на обвиняването се оказаха пропуски в събирането на доказателствата, както и ненадеждният главен очевидец против подсъдимия – Евгени Хавальов. В окончателното решение на Върховния касационен съд се споделяше даже, че други доказателства, с изключение на показанията на този очевидец, не са събрани.
По отношение на обвиняването в сводничество, още в края на делото пред първата инстанция, наблюдаващият прокурор отхвърли да го поддържа и искаше условна присъда за Сулев единствено за обвиняването в кражба на ток. В хода на следствието жена споделила, че имала да връща пари на Сулев и той ѝ предложил да прави секс с трима негови другари, с цел да върне дълга си, заради което беше и упрекнат. Оказа се обаче, че дамата, на която се твърди, че Сулев е сводничел, не е в положение да дава показания поради тежка наркотична взаимозависимост, довела до доста стеснен умствен развой.
След като той заведе исковете против прокуратурата, другари на Сулев са свидетелствали, че преди формираното дело против него, той бил благополучен човек, с извънредно възприятие за комизъм и проекти за живота и кариерата си, само че по-късно се затворил в себе си, станал нападателен, появили се здравословни проблеми, почнал да пие успокоителни и целият му живот „ се срутил “.
Приятели, познати и сътрудници пък почнали да го заобикалят и да не дават отговор на позвъняванията му. Проблемите с кариерата му били директно свързани с делото, защото бил назначен на работа в Специализираната прокуратура, само че единствено няколко дни по-късно последвали обвиняванията и той бил отхвърлен от служба. Негов другар свидетелства, че всичко това унищожило Сулев и очевидецът даже го заварил да плаче.
В решението си апелативният съд написа, че поради делото Сулев се е чувствал компрометиран, потиснат, изолиран, то дискредитирало личностния и професионалния му престиж. САС приема, че общественото оповестяване на процеса също е довело до вреди, защото името на прокурора е бил опетнено пред обществеността.
„ Отделно от това, съдът съобрази спецификата на неговата професионална сфера на активност, а точно лице, ръководещо следствието, упражняващо контрол за законосъобразното му осъществяване и повдигащ обвиняване, както и упованията и условията на обществото към магистратите, призвани да съблюдават законите, а самият прокурор е упрекнат в неспазването им – тези обстоятелства обуславят по-голям интензитет на търпените отрицателни преживявания, спрямо други лица “, написа съдът и отбелязва, че поради това сътрудниците на Сулев са се отдръпнали от него и това го сложило в обществена изолираност.
Освен това съдът показва, че отстраняването му от служба е затруднило прокурора да посреща месечните фамилни разноски и да погасява взетите заеми, откакто е бил лишен от трудов и професионален стаж за 2 години и половина.
В същото време обаче САС отбелязва, че обвиняванията на Сулев не са били за тежки закононарушения, той е бил на независимост против парична гаранция, а делото не е било с огромна дълготрайност, като е бил оневинен още на първа инстанция и това демонстрира по-малко терзание за крайния излаз.
За да понижи компенсацията на прокурора, апелативният съд акцентира, че на разгласяването на делото не може да се отдава прекалено значение, защото отзвукът в обществото е обективно разследване от това, че Сулев е прокурор.
„ В практиката на Върховен касационен съд е изяснено, че обществените персони (политици, органи на централната и локална изпълнителна власт, държавни чиновници, общественици и др.), за разлика от частните лица, са изложени на доста по-голям интерес от страна на обществото и медиите, точно във връзка със заемана от тях служба или позиция в публичния живот. В случая, формираното наказателно произвеждане против ищеца е от категорията каузи „ с висок публичен интерес “, за които органите на правосъдната власт са длъжни да дават информация на медиите с оглед правото на жителите да бъдат осведомени по въпроси с публично значение “, написа съдът и взема решение, че справедливото обезщетение за Сулев е 15 000 лв..
Относно компенсацията за пропуснати изгоди, то е за разликата от заплатите на Сулев като прокурор в Софийската районна прокуратура и тези, които е щял да получи, в случай че е останал на работа в Специализираната прокуратура.
„ Настоящият правосъден състав намира, че не се прекъсва причинната връзка сред наказателното произвеждане и пропуснатия по-висок приход поради събитието, че Константин Сулев е отхвърлен от работа с решение на Висш съдебен съвет и това решение е непосредствената причина той да не осъществя този по-висок приход, като встъпи в длъжността „ прокурор “ в Специализираната прокуратура. Това е по този начин, защото решението на Висш съдебен съвет, видно от показаното извлечение от протокола, в който е обективирано, е взето при изискванията на член 230, алинея 1 Закон за съдебната власт, в който случай Съветът работи при обвързана подготвеност, а не в условия на оперативна автономия “, стимулира се САС.
В случая и двете инстанции пресметнаха, че брутният приход на Сулев в спецпрокуратурата за този интервал е щял да бъде над 121 000 лв., до момента в който в СРП е бил малко под 100 000 лв.. Така съдилищата пресметнаха, че след приспадането на налозите, той е щял да получи близо 20 000 лв. повече от заплатите в районната прокуратура.
Решението обаче не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд.
През есента на предходната година Константин Сулев беше упрекнат и в длъжностно закононарушение. Според обвиняването прокурорът е направил закононарушението от 30 май до 1 юни предходната година с пет действия. Прокуратурата твърдеше, че той е нарушил, а също по този начин и не е извършил свои служебни отговорности, с цел да набави полза за някогашния основен прокурор Иван Гешев, като не допусне да бъде изнесена информация против него в медиите, както и за да аргументи щета на Петьо Петров, прочут като Пепи Еврото, и на Кристиян Христов. Христов е един от забърканите в схемата „ Осемте джуджета “ за завземането на бизнеса и имуществото на Илия и Явор Златанови.
Обвинителният акт против Сулев беше импортиран в Софийски градски съд през март, а в края на април арбитър Аделина Иванова от Софийския градски съд реши, че действието, за което е упрекнат Сулев, не е закононарушение. Тя изтъкна още, че държанието на Сулев, разказано в обвиняването, е несъставомерно и липсва незаконно посягане по работа. Съдът одобри, че Константин Сулев е работил като прокурор, орган на власт, а не като длъжностно лице. Прокуратурата не беше съгласна с извода на съда, само че той беше доказан и от САС.
Именно поради това остаряло дело и противозаконните обвинявания, които му бяха повдигнати, той предяви иск в Софийския градски съд (СГС) за компенсации от общо 350 000 лв.. Миналата година Софийски градски съд осъди прокуратурата да заплати на Сулев 25 000 лв. за неимуществени вреди от противозаконните обвинявания и още 20 000 лв. за пропуснати изгоди.
И той, и прокуратурата апелираха решението, а в този момент Софийският апелативен съд (САС) реши, че прокуратурата вярно е наказана да заплати компенсациите на Сулев, само че понижи това за неимуществените вреди на 15 000 лв..
Наказателното дело против прокурора стартира през 2017 година и завърши за две години и половина, откакто той беше оневинен на три инстанции. Сулев беше упрекнат, че през есента на 2015 година е купил апартамент в столичния кв. „ Манастирски ливади “, където живеел с приятелката си и двете им деца. Прокуратурата твърдеше, че Сулев и непостоянен по делото човек инсталирали на електромера на прокурора спомагателен детайл, който успявал да понижи месечните индикатори за ток с над 80% и Сулев плащал занижени сметки повече от година и три месеца. Проблем пред доказване на обвиняването се оказаха пропуски в събирането на доказателствата, както и ненадеждният главен очевидец против подсъдимия – Евгени Хавальов. В окончателното решение на Върховния касационен съд се споделяше даже, че други доказателства, с изключение на показанията на този очевидец, не са събрани.
По отношение на обвиняването в сводничество, още в края на делото пред първата инстанция, наблюдаващият прокурор отхвърли да го поддържа и искаше условна присъда за Сулев единствено за обвиняването в кражба на ток. В хода на следствието жена споделила, че имала да връща пари на Сулев и той ѝ предложил да прави секс с трима негови другари, с цел да върне дълга си, заради което беше и упрекнат. Оказа се обаче, че дамата, на която се твърди, че Сулев е сводничел, не е в положение да дава показания поради тежка наркотична взаимозависимост, довела до доста стеснен умствен развой.
След като той заведе исковете против прокуратурата, другари на Сулев са свидетелствали, че преди формираното дело против него, той бил благополучен човек, с извънредно възприятие за комизъм и проекти за живота и кариерата си, само че по-късно се затворил в себе си, станал нападателен, появили се здравословни проблеми, почнал да пие успокоителни и целият му живот „ се срутил “.
Приятели, познати и сътрудници пък почнали да го заобикалят и да не дават отговор на позвъняванията му. Проблемите с кариерата му били директно свързани с делото, защото бил назначен на работа в Специализираната прокуратура, само че единствено няколко дни по-късно последвали обвиняванията и той бил отхвърлен от служба. Негов другар свидетелства, че всичко това унищожило Сулев и очевидецът даже го заварил да плаче.
В решението си апелативният съд написа, че поради делото Сулев се е чувствал компрометиран, потиснат, изолиран, то дискредитирало личностния и професионалния му престиж. САС приема, че общественото оповестяване на процеса също е довело до вреди, защото името на прокурора е бил опетнено пред обществеността.
„ Отделно от това, съдът съобрази спецификата на неговата професионална сфера на активност, а точно лице, ръководещо следствието, упражняващо контрол за законосъобразното му осъществяване и повдигащ обвиняване, както и упованията и условията на обществото към магистратите, призвани да съблюдават законите, а самият прокурор е упрекнат в неспазването им – тези обстоятелства обуславят по-голям интензитет на търпените отрицателни преживявания, спрямо други лица “, написа съдът и отбелязва, че поради това сътрудниците на Сулев са се отдръпнали от него и това го сложило в обществена изолираност.
Освен това съдът показва, че отстраняването му от служба е затруднило прокурора да посреща месечните фамилни разноски и да погасява взетите заеми, откакто е бил лишен от трудов и професионален стаж за 2 години и половина.
В същото време обаче САС отбелязва, че обвиняванията на Сулев не са били за тежки закононарушения, той е бил на независимост против парична гаранция, а делото не е било с огромна дълготрайност, като е бил оневинен още на първа инстанция и това демонстрира по-малко терзание за крайния излаз.
За да понижи компенсацията на прокурора, апелативният съд акцентира, че на разгласяването на делото не може да се отдава прекалено значение, защото отзвукът в обществото е обективно разследване от това, че Сулев е прокурор.
„ В практиката на Върховен касационен съд е изяснено, че обществените персони (политици, органи на централната и локална изпълнителна власт, държавни чиновници, общественици и др.), за разлика от частните лица, са изложени на доста по-голям интерес от страна на обществото и медиите, точно във връзка със заемана от тях служба или позиция в публичния живот. В случая, формираното наказателно произвеждане против ищеца е от категорията каузи „ с висок публичен интерес “, за които органите на правосъдната власт са длъжни да дават информация на медиите с оглед правото на жителите да бъдат осведомени по въпроси с публично значение “, написа съдът и взема решение, че справедливото обезщетение за Сулев е 15 000 лв..
Относно компенсацията за пропуснати изгоди, то е за разликата от заплатите на Сулев като прокурор в Софийската районна прокуратура и тези, които е щял да получи, в случай че е останал на работа в Специализираната прокуратура.
„ Настоящият правосъден състав намира, че не се прекъсва причинната връзка сред наказателното произвеждане и пропуснатия по-висок приход поради събитието, че Константин Сулев е отхвърлен от работа с решение на Висш съдебен съвет и това решение е непосредствената причина той да не осъществя този по-висок приход, като встъпи в длъжността „ прокурор “ в Специализираната прокуратура. Това е по този начин, защото решението на Висш съдебен съвет, видно от показаното извлечение от протокола, в който е обективирано, е взето при изискванията на член 230, алинея 1 Закон за съдебната власт, в който случай Съветът работи при обвързана подготвеност, а не в условия на оперативна автономия “, стимулира се САС.
В случая и двете инстанции пресметнаха, че брутният приход на Сулев в спецпрокуратурата за този интервал е щял да бъде над 121 000 лв., до момента в който в СРП е бил малко под 100 000 лв.. Така съдилищата пресметнаха, че след приспадането на налозите, той е щял да получи близо 20 000 лв. повече от заплатите в районната прокуратура.
Решението обаче не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд.
През есента на предходната година Константин Сулев беше упрекнат и в длъжностно закононарушение. Според обвиняването прокурорът е направил закононарушението от 30 май до 1 юни предходната година с пет действия. Прокуратурата твърдеше, че той е нарушил, а също по този начин и не е извършил свои служебни отговорности, с цел да набави полза за някогашния основен прокурор Иван Гешев, като не допусне да бъде изнесена информация против него в медиите, както и за да аргументи щета на Петьо Петров, прочут като Пепи Еврото, и на Кристиян Христов. Христов е един от забърканите в схемата „ Осемте джуджета “ за завземането на бизнеса и имуществото на Илия и Явор Златанови.
Обвинителният акт против Сулев беше импортиран в Софийски градски съд през март, а в края на април арбитър Аделина Иванова от Софийския градски съд реши, че действието, за което е упрекнат Сулев, не е закононарушение. Тя изтъкна още, че държанието на Сулев, разказано в обвиняването, е несъставомерно и липсва незаконно посягане по работа. Съдът одобри, че Константин Сулев е работил като прокурор, орган на власт, а не като длъжностно лице. Прокуратурата не беше съгласна с извода на съда, само че той беше доказан и от САС.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ